Ганден Чоелинг Център - България

 Съществуват 4 основни школи в тибетският будизъм. Хронологично изредени, те и техните основатели са Нингмапа (Падмасамбхава), Кадампа (Атиша), Кагюпа (Тилопа, Наропа, Марпа, Миларепа) и Сакяпа (Сакя Пандита).

 През XV век Чже Цонкапа (1357 – 1419 г.), известен в Тибет като Чже Ринпоче, реформира тибетския будизъм и в частност школата Кадампа. Новата школа се нарича Гелугпа.

 Това са различни школи, но с обща основа, без противоречия, има само малки разлики – различни акценти върху отделни части на учението. Разликата се създава от европейските привърженици на една и друга традиция. На Изток такава разлика няма.

 Има два основни периода в разпространението на будизма в Тибет. Първият период обхваща времето от VII до IX век. През първата половина на VII век са първите контакти на Тибет с будизма, идващ от Хотан, но първата истинската вълна на будизма идва в Тибет през VIII век, благодарение на усилията на Падмасамбхава, или Гуру Ринпоче, както той е станал известен сред тибетците. Той поставя началото на традицията Нингма, или на”старите преводи”. От IX век започва силна опозиция от страна на установени от преди приемствени религиозни школи в Тибет и започва преследване и гонения на будистите, което продължава до XI век. Традицията Нингма продължавала да съществува основно тайно, много текстове са били скрити в пещери и открити отново след няколко столетия. След това през Х век в Тибет пристига великият Атиша (980 – 1054 г.), който възстановява изчезналите традиции на Учението и прави скъпоценността на Учението безупречно чиста. Атиша създава текста „Светилник по Пътя на Просветлението”, на три страници, навит на руло, побрал цялата същност на будистката Дхарма и представящ я като поетапен път – система за духовна практика, обединила двете класически линии на предаване на Дхарма на Буда, известни като линиите на Асанга и на Нагарджуна. В този текст е закодирано цялото голямо знание на Махаяна в будизма. Именно това учение за етапите по Пътя на Просветлението, Ламрим, Атиша предава на своя ученик Дром, от когото възникват три линии на приемственост на Ламрим в традицията Кадампа. Така чрез Атиша се създава школата Кадампа и тибетския будизъм в съвременният му вид. Кадампа става основа за други школи, водещи началото си от Атиша.

 Едно от големите достойнства на излаганото от Буда Учение е, че той постепенно, стъпка по стъпка, разкрива своят опит. Подбира различни методи и средства за различните предразположения и степени на развитие на слушателите. По-късно това е систематизирано в Хинаяна (Малка колесница), и Махаяна (Голяма колесница).

 Основна разлика между Хинаяна и Махаяна, е че Хинаяна се базира на развитието на нашето вътрешно знание, усъвършенстване и лично освобождаване. Махаяна смята, че само личното освобождаване от страданията и достигането на Нирвана е твърде стеснен стремеж.

 Махаяна дава знание за пътя, по който се достига Просветление в името на благото на всички живи същества. В основата на теорията и практиката на Махаяна лежи развитието на Бодхичита (развитие на просветлен ум на велико състрадание) и на извънличностната (задпределна) мъдрост Праджняпарамита. Смята се, че, за разлика от Хинаяна, Махаяна съдържа всичко, което е казал Буда. Махаяна – това е сводът на ученията на вървящите по Пътя на Бодхисатва. Затова синоним на Голямата колесница е Бодхисатваяна или пътят на Бодхисатвите. Бодхисатвите са тези, които са пред прага на Нирвана, но съзнателно не навлизат в това състояние, а остават, за да помагат на останалите живи същества.

 Махаяна включва Сутра и Тантра.

 В Махаяна има две степени:

 1. Праджняпарамитаяна (колесница на съвършенството на мъдростта);

 Най-общо казано Хинаяна и Праджняпарамитаяна заедно оформят Сутраяна (колесница на сутрите). В Сутраяна има пет основни категории текстове (коренни трактата): Учение за шестте парамити; Мадхямика; Праманавартика; Виная; Абхидхарма.

 2. Тантраяна (колесница на тантрите, пътят на трансформацията). Нарича се още Мантраяма, колесница на Тайната Мантра, колесница на плода, Ваджраяна, колесница на метода. Тя включва четири врати за придвижване в Тантраяна, или четири класа тантри, съответстващи на четирите типа последователи на Тантраяна – низши , средни, превъзходни и най-:висши: тантра на Действието (Крия тантра), тантра на Изпълнението (Чаря тантра), Йога тантра и тантра на Висшата йога (Ануттара йога).

 Практиките в Тантраяна са фини и задълбочени, основават се на медитации върху божества и психически центрове (чакри) и изискват дълга подготовка под пълния контрол на квалифициран Учител.

Ламрим (Постепенният Път към Просветлението) е преминаването, медитирането на всички нива по пътя от Сутраяна до Тантраяна. Изкачване стъпало по стъпало. Според тибетската традиция Ламрим се практикува с Учител и за това към избрания Учител трябва да се изпитва дълбоко и силно доверие.

Този Постепенен Път включва следните реализации:

Отричане.

Бодхичита.

Пустота.

Отричането включва осем практики:

 Посвещаване на Учителя.

1. Медитация върху осемнадесетте качества.
2. Медитация върху нетрайността на нещата и живота.
3. Медитация върху трите низши царства.
4. Медитация върху убежището в Буда, Дхарма и Сангха.
5. Медитация върху Закона за кармата.
6. Медитация върху това, че във всичките шест царства има страдания и ние искаме да се освободим от тях.

Медитация върху Четирите Благородни Истини:

1. за страданието;
2. за причината за страданието;
3. за прекратяването на страданието;
4. за пътя за прекратяване на страданието.

След като се постигне реализация на Отричането, може да се практикува Бодхичита.

Бодхичита има седем практики:

Медитация върху това, че всички същества някога са били наши майки.

1. Медитация върху това, че както майката е добра с нас, така и тези същества са добри като нашите майки.
2. Медитация върху това, че трябва да им отвърнем със същото чувство на благодарност и доброта.
3. Медитация върху това, всички същества от всички светове да постигнат щастие – Велика Любов.
4. Медитация върху Великото Състрадание. Това означава, че искаме всички същества да излязат от страданието.
5. Медитация върху това, че отговорността тези същества да излязат от самсара е наша. Но ние си даваме сметка, че нямаме капацитет за това.
6. Медитация върху това, че този, който може да постигне това, е този, който е постигнал Просветление. Затова ние искаме да постигнем Просветление, за да помогнем на другите същества.

Когато се постигне Бодхичита, по-лесно се разбира Пустотата. Тогава, когато се реализира Бодхичита, се достига състояние на Бодхисатва.

 Пустотата (шунята – санкр.превод: празен, намиращ се зад пределите на сетивното възприятие, непостижим. Предполага отсъствие на собствена природа на нещата и на феномените поради тяхната обусловеност и взаимозависимост.

Има две основни стъпки в постигането на Пустотата:

1. Осъзнаване, че възприемаме „Аз” и природата на всички неща и феномени, като съществуващи отделно от другите в момента.
2. Осъзнаване, че „Аз” не съществува отделно от другите, както и, че не е отделна от другите и природата на всички неща и феномени.

За да се достигне крайната цел, трябва последователно да се извървят трите етапа, трите основни реализации. Първо, трябва да постигнете Отричането - тогава ще имате сила да продължите. Тогава ще бъдете буквално изтласкани да реализирате Бодхичита. Най-трудни са първите медитации. При Отричането най-трудна е медитацията върху посвещаването на Гуру. При Бодхичита също най-трудна е първата стъпка – медитацията, че всички живи същества са твоя майка.

Ако нямаш трите реализации – Отричане, Бодхичита и Пустота, няма да има голям ефект от практикуване на Тантра (ще се посеят само семена). Ако си постигнал тези три реализации и имаш Учител, ще можеш да влезеш през вратите на Тантраяна, ще можеш да се развиваш много бързо, да работиш с енергийните си центрове (чакрите) и да развиваш енергията си (чи). Това се прави, за да стане ума по-фин. Този фин ум е, който може да възприема Пустотата. Този ум е мощен антидот на заблудите.

Нужно е много време, много практика, за да се достигне това.

 
 (Материалът е подбран от лекциите на Учителите Геше Тензинг Тамдинг и Ниари Тритул Ринпоче)