КРАТКО РЕЗЮМЕ И ВСТЪПЛЕНИЕ КЪМ КНИГАТА ЛАМРИМ:

 

ОСВОБОЖДЕНИЕТО Е В НАШИТЕ РЪЦЕ

 

От доктора на философските науки И.С. Урбанаева

 

 

Ламрим: Освобождението е в нашите ръце (Lam rim rnam grol lag bcangs) /Пабонгка Ринпоче. Изд. на тиб. текст: Триджанг Ринпоче; превод от тибетски, встъпление и коментар: д-р на философските науки И. С. Урбанаева. – Улан-Уде:

Издателство БНЦ СО РАН, 2008.

 

 

На вниманието на читателя се предлага превод от тибетски език на книгата за Ламрим, поетапния Път на Просветлението, написана от Триджанг Ринпоче въз основа на знаменития цикъл на учението, което дава през 1921 г. в околността на Лхаса изтъкнатият тибетски Лама Пабонгка Ринпоче (1878-1941). Текстовете от категорията „Ламрим” водят началото си от „Светилника по Пътя на Просветлението”, който е бил написан специално за тибетските ученици от великия индийски учител Атиша (982-1054). Но учението Ламрим не е творение нито на Атиша, нито на Чже Цонкапа, чийто труд „Ламрим чен-мо” представлява най-значителното произведение, написано в тази традиция. Пабонгка Ринпоче изяснява класическите източници на учението Ламрим, които произхождат от самия Буда Шакямуни, както и неговите уникални характеристики, благодарение на които Ламрим се оказва висша и най-добра форма за представяне и съхраняване на същността на цялото Учение на Буда, като ефективна и безопасна методика за практическо осъществяване на Пътя на Махаяна. В своето изложение на системата Ламрим Пабонгка Ринпоче се обляга на цялата съвкупност от индийското наследство на Словото на Буда, а също на основните за традицията Гелуг „осем знаменити ръководства”, написани от Чже Цонкапа, Далай-ламите и Панчен-ламите. Базовата тематична структура на учението Ламрим в неговото изложение има като структура тази на „Ламрим чен-мо” на Чже Цонкапа, допълнена от тематичната структура на други основни текстове на „Ламрим”. Освен това, Пабонгка Ринпоче е използвал по време на лекциите редица уникални практически инструкции, получени от него по линията на устното предаване и преди това нефиксирани в писмен вид, а също така и собствения си духовен опит. Всичко това прави труда Lam rim rnam grol lag bcangs безценен източник на класическото учение на Буда.

 

Книгата може да бъде полезна за изследователите на будизма, за религиоведи, философи, културолози и за всички, които се интересуват от будизъм.

 

 

И. С. Урбанаева, 2008


 

Встъпление:

Книгата на Пабонгка Ринпоче «Ламрим: Освобождението е в нашите ръце (Lam rim rnam grol lag bcangs)» като източник на същностното Учение на Буда

 

Текстът Lam rim rnam grol lag bcangs е създаден през 1957г. от Негово Светейшество Триджанг Ринпоче (1901-1981) въз основа на устното учение, което дава през 1921г. в околността на Лхаса един от най-изтъкнатите тибетски Лами на ХХ век, Пабонгка Ринпоче Джампа Тензин Тинлей Гяцо (1878-1941). Тази, продължила двадесет и четири дни махаянска проповед, принадлежи към ученията от категорията Ламрим (тиб. lam rim). Създаденият върху неговата основа текст представлява същината на всичките петнадесет тома негови събрани съчинения, в които той изяснява всичките аспекти на будизма. Той съдържа плодовете на 900-годишното изучаване и практика на Дхарма в Тибет и понастоящем се смята за най-фундаменталното ръководство за тези, които желаят, след като са стъпили на Пътя на будизма, да осъществят висшата цел на битието си. Всъщност, към категорията „Ламрим” принадлежат многобройни тибетски трудове, посветени на разясняването на Постепенния Път на Просветлението, в названието на които присъства или този термин „Ламрим”, или понятието за постепенния Път, или за етапите на Учението. Начало на появата на многобройните съчинения от този клас поставя текстът „Светилникът по Пътя на Просветлението”[1], чийто автор е великият индийски пандит Дипамкара Шриджняна, знаменитият Атиша (992-1054).

Тибетците понесли огромни трудности заради пристигането на Атиша в Тибет. Когато, в крайна сметка, този Майстор на Дхарма, представляващ по това време в Индия признат стълб на истинското Учение на Буда, пристигнал в Тибет, един от главните му ученици, инициатор на поканата към Атиша, тибетският крал Лхалама Чанчуб Вьо, го помолил да даде учение, което да донесе полза на тибетците. Той помолил Атиша да даде учение, което да е в съответствие с умствените способности и навици на тибетците, такова учение, което тибетците да могат лесно да разберат и практикуват и, което да бъде основано на собствените духовни реализации на Атиша и да бъде синтез на Учението на Буда. Така се появява „Светилникът”, на три страници, навит на руло, побрал цялата същност на будистката Дхарма и представящ я като поетапен път – система за духовна практика, обединила двете класически линии на предаване на Дхарма на Буда, известни като линиите на Асанга и на Нагарджуна. Този метод на обясняване на Учението на Буда се оказал много полезен за тибетските практикуващи и за много други хора, занимаващи се с обучение в Дхарма във времената, назовани в будизма като „епохата на упадък”. В следващите векове именно учението Ламрим става в Тибет основна форма на разясняване и публично представяне на будистката Дхарма и на Пътя. Всяка от школите на тибетския будизъм има своите базисни текстове „Ламрим”. Но именно в старата традиция Кадам и в новата традиция Кадам (Гелуг) на учението Ламрим се отдава най-голямо значение.

На това знаменито учение на Пабонгка Ринпоче, чието пълно име е Джецун Джампа Тензин Тинлей Гяцо Пел Сангпо, се събират водещите Лами от трите главни манастирски школи Гелуг, а също Ламите от Централен Тибет и Цанг, Амдо и Кхам. Там присъстват повече от тридесет реинкарнирани Лами, много държатели на Трипитака, общо – над седемстотин човека. Сред учениците на Пабонгка Ринпоче присъстват двамата Учители на Негово Светейшество Далай-лама ХIV Тензин Гяцо – Негово Светейшество Линг Ринпоче и Негово Светейшество Триджанг Ринпоче, а също много други, получили известност през ХХ век, тибетски Лами. Това дава представа за мащаба на влиянието, оказано върху духовенството на Тибет, особено върху лидерите на школата Гелуг, с тези лекции на Пабонгка Ринпоче за Ламрим.

В уводната част на книгата се казва, че учението Ламрим, станало много популярно в Тибет, не е тайно учение или получено по някакъв специален начин, както някои други учения като терчо или терма. Но именно Ламрим притежава редица, присъщи само на него, характерни особености, благодарение на които представлява най-доброто от гледна точка на безопасността, надеждността и резултатността на духовната практика – практиката на хората от тази духовна формация, която е характерна за съвременната епоха с нейните нарастващи белези на общ упадък. И даже мощните методи на Тантра, както е обяснено в тази книга, са зависими от Ламрим. Ламрим не е творение на Атиша или на Чже Цонкапа, а пристига в Тибет изключително по линиите на приемственост, водещи началото си от самия Буда Шакямуни. „Когато у учените мъдреци се формира разбиране на Учението на Буда, за тях цялото тяло на Словото на Буда (gsung rab) представлява Ламрим – независимо от това дали съществува название „Ламрим” или не”. Освен това, както обяснява Пабонгка Ринпоче, учението за Праджняпарамита, смятащо се като най-висш и най-добър дар сред всички учения, които влизат в Словото на Буда, - не е нищо друго, освен Ламрим. В него явно се дава учението за етапите на Дълбинния Път (zab mo’i lam gyi rim pa), което представлява същността на осемдесет и четирите хиляди събрани тома на Дхарма. А не явно изразено, там присъства и учението за етапите на Обширния Път (rgya che ba'i lam gyi rim pa). Това са източниците на двете линии на приемственост. Когато учението за етапите на Обширния Път е било предадено от Майтрейя, старшият от духовните синове на Буда, на неговия ученик Асанга, а учението за етапите на Дълбинния Път е преминало от Манджушри към Нагарджуна, са се образували двете несъвпадащи линии на приемственост на Ламрим. Става дума за линията на приемственост на учението за етапите на Дълбинния Път и линията на предаване на наставленията за етапите на Обширния Път. Петте трактата на Майтрейя, петте текста на Асанга за нивата и други, а също така шестте трактата на Нагарджуна по логика и други трудове, внасят яснота в последователността на Пътя. С други думи, това са Ламрим на Обширния Метод и Ламрим на Дълбинния Възглед. Заслугата на Атиша се състои в това, че той обяснява същността на Дхарма на Буда в единството на Обширния и Дълбинния Ламрим. Най-основателното от теоретическа и практическа гледна точка изложение на системата „Ламрим” в контекста на класическите линии на приемственост е било дадено от Чже Цонкапа. Той оставя три съчинения на тази тема, известни като Големия Ламрим, Средния Ламрим и Малкия Ламрим. Самият Чже Цонкапа, когото в Тибет нарекли „втория Буда” и „въплъщението на Манджушри”, смятал за най-важен от всички свои трудове именно „Ламрим чен-мо”. Нашият съотечественик, ученият Гомбожаб Цыбиков[2] изпреварва с повече от половин век западната наука за будизма, когато пръв в света на учените разбира фундаменталната значимост на учението Ламрим за изучаването на будизма като цяло. Той публикува през 1910 година първия монголски превод „Ламрим чен-мо” на Чже Цонкапа. А през 1913 година прави превод от монголски на руски език на първия том на това произведение с увод и коментари[3]. Той планира също да осъществи философско изследване на „Ламрим чен-мо”, но историческите обстоятелства не му позволяват да изпълни този замисъл. Европейската ориенталистика, обаче, чак до появата на превода на четвъртата и петата част на „Ламрим чен-мо”, направен от А. Вайман през 1978 г.[4], е недооценявала значението на текстовете от категорията Ламрим, в това число и на труда на Чже Цонкапа.

Толкова закъснялото внимание към Ламрим се обяснява на първо място със състоянието на изтокознанието през ХХ век. Общата незрялост на световното изтокознание не му позволява да достигне синтетично изследване в областта на будизма. Учените от ХХ век са все още далеч от разбирането на будизма като философия и религия в неговата системна същност. Тази черта на световната будология, която в началото на ХХ век е отбелязана от един от изтъкнатите руски изследователи на будизма, Ф.И. Щербатской, в значителна степен се запазва чак до края на ХХ век. На второ място, изоставането с известно време на световното изтокознание от руските изследователи в изучаването на Ламрим се обяснява също с разпространената представа за това, че Ламрим е учение на северния будизъм, специфично за тибетско-монголската традиция на постепенния Път на Просветлението. Съществува мнение, че Ламрим, или идеята за постепенния Път, не е характерна за будизма като цяло. В рамките на гореказаното съществуват, както е известно, и школи на „бързия Път” (Чан-будизм, Дзен, Дзогчен и други)[5]. Освен това, Ламрим е прието да се свързва главно с школата Гелуг. Съществува мнение, че практиките на Ламрим са предназначени за хора с неразвити умствени способности, докато европейските и руски будисти са привлечени към будизма от техниките на медитация, при това „от напредналата степен”. Не случайно А. Вайман превежда в началото от „Ламрим чен-мо” именно тези глави, които са посветени на темата за медитацията. Но тези, които към будизма ги привлича главно медитацията, недооценяват това, че медитацията само тогава води към трансцедентално състояние на висше Просветление, към състояние на Буда, когато се извършва умно. Какво означава „да се медитира умно”? Отговор се дава в „Стадии на медитацията”, написани от Камалашила въз основа на трудовете на Нагарджуна и обясняващи с научна точност стадиите на медитация в Махаяна[6]. „Този умен, който желае много бързо да претвори Всезнанието, трябва да прилага обмислени усилия за изпълняване на неговите причини и условия”[7]. Ето в това се състои същността – в създаването на причините и условията за Просветлението!

„Бързият” път”, включително Ваджраяна, в същата степен, както и „постепенният Път”, е обоснован от принципа на причинността и изобщо не изключва аналитичната медитация и философските изследвания; не само това – той се базира на трансцеденталната критика на обикновеното възприемане на света. Сам по себе си отказът от концептуално мислене и философски дискурс и прилагането на парадоксални методи за пряко възприемане на реалността – това все още не е Път, ако практикуващият не се обляга в своята практика върху натрупването на необходимите достатъчни причини и условия за Просветление. Главните от тези причини и условия са трите основи, или трите основни фактора на Пътя (Отричането, Бодхичита и трансцеденталната Мъдрост). Ако се изхожда от сутрите и други класически текстове като „Встъпване на Средния Път” на Чандракирти, Бодхичаря-аватара’ на Шантидева и други, може да се разбере, че съществува един и същи Път, който изминават Будите от всички времена. Това е именно Пътят на Махаяна. Както е казал Чандракирти, един от главните представители на висшата философска школа на Махаяна, Мадхямика Прасангика, „Шраваките и Пратиекабудите са били родени от Буда, а Будите са били родени от Бодхисатвите, а Бодхисатвите са били родени от състраданието и Бодхичита”[8].

„Ламрим” на Пабонгка Ринпоче оказва огромно влияние на съвременния будизъм изобщо. Той стимулира също така и интереса на Запада към тибетския будизъм и към учението Ламрим. Може дори да се каже, че Западът се запознава в началото с текста Lam rim rnam grol lag bcangs на Пабонгка Ринпоче, а чак след това, благодарение на Пабонгка Ринпоче, чрез неговата книга Lam rim rnam grol lag bcangs – с текста Lam rim chen mo на Чже Цонкапа. Пабонгка Ринпоче, преди всичко, е разтълкувал и на самите последователи на будизма, и на „външните” изследователи, че Ламрим не е авторска творба, нито на Атиша или на Чже Цонкапа. Ламрим е класическо учение на самия Буда. Но, за разлика от други класически текстове, такива като ‘Абхисамаяламкара’ и др., текстовете „Ламрим” притежават „четири вида величие и три уникални качества”. Те отсъстват дори у царя на тантрите - ‘Гухясамаджа-тантра’.Четирите вида величие” на учението Ламрим са:

  1. величие на разбирането на всичките учения [на Буда] като нямащи противоречия помежду си.;
  2. величие на разясняването на това, че цялото без остатък Слово на Буда представлява пряко ръководство за лична практика;
  3. величие, състоящо се в това, че Ламрим облекчава разбирането на крайния замисъл на Победителя.
  4. величие, състоящо се в това, че, благодарение на Ламрим от само себе си спират големите отрицателни деяния.

Тук си струва да обърнете особено внимание на третия вид „величие на Ламрим”. Ламрим помага да се разбере, че смисълът на всички класически текстове на будизма се свежда до излагане на метода за пораждане в потока на съзнанието на трите основни аспекта на Пътя. Пабонгка Ринпоче цитира текста „Трите основи на Пътя”, предаден на Чже Цонкапа от самото божество Манджушри, както разказва преданието. В този текст като „същностен смисъл на Словото на Буда” е наречено Отричането, като „Път, прославен от светите Синове на Победителя”, - пораждането на ума Бодхичита, като „врати към Освобождението на устремените към него щастливци” – Съвършения Възглед (на Мадхямика Прасангика). Тук също така се обяснява, че Отричането и Бодхичита се раждат едно след друго. Отричането служи като предпоставка за появата на Бодхичита.

Ако бъдат постигнати първите три вида величие на Ламрим, то от само себе си ще се прекрати възникването на тежката карма от отказването от Дхарма, едностранчивото предпочитане на едни раздели от Словото на Буда и пренебрегването на други. В това се състои четвъртият вид величие на Ламрим.

Пабонка Ринпоче обяснява, че освен четирите вида величие учението Ламрим притежава три уникални свойства:

  1. Това е уникално учение, синтезирало всичките теми на Сутра и Тантра и представящо Словото на Буда в неговата предметна цялост, без каквито и да било пропуски;
  2. Ламрим е уникален с простотата на практическата реализация, защото като негова основа служи обяснението за постепенното укротяване на ума;
  3. Ламрим е особено свещено учение в сравнение с другите учения, защото съдържа скъпоценните същностни наставления, предавани по линиите на приемственост на двамата Гуруосновоположници на Махаяна – Майтрейя/Асанга и Манджушри/Нагарджуна.

И така, уникалността на Ламрим , дори на най-кратките негови текстове, такива като „Светилника” на Атиша, е в това, че той представлява смислов синтез на цялото Слово на Буда и на всичките шастри и излага същността на Учението на Буда в логическата последователност на етапите на Пътя, съответстващи на практиките на трите типа личности. За тези, които разбират Учението на Буда, цялото Слово на Буда представлява Ламрим. С други думи, Ламрим – това е най-добрата форма за представяне и съхраняване на Учението на Буда. Особена роля в развитието на тази система изиграват ”Светилникът на Атиша и Ламрим чен-мо” на Чже Цонкапа. Пабонгка Ринпоче обяснява, че ”Ламрим чен-мо” на великия Цонкапа се явява „висше представяне на цялото безупречно цялостно учение на Чжово (Атиша) под формата на дълбинни, специални, несравними инструкции, позволяващи да се реализира Единството на нивото Повече-Не-Учение[9] за един кратък живот в епохата на упадък”. При внимателно запознаване с ученията Ламрим, преподадени от Чже Цонкапа, Пабонка Ринпоче установява при него също така „множество дълбинни характеристики, които не са съществували в произведенията „Ламрим”, написани от по-ранните майстори от традицията Кадам”.

Започвайки от Атиша и неговия ученик Дромтонпа възниква традиция за възприемане на цялото Слово на Буда като инструкции, предназначени за лична практика – именно тази традиция се нарича „Кадам”. Но все пак, както казва Чже Цонкапа, „умението да се въвеждат всички коментари в практиката се появява с голямо усилие”, затова той инициира появата на нови текстове Ламрим, хвърлящи светлина върху едни или други практически моменти. В съответствие с личното указание на Чже Цонкапа, Негово Светейшество Третият Далай–лама Соднам Гяцо написва текста ‘Ламрим-сершунгма’ («Ламрим „Златната сплав»). Великият Пети като коментар към него написва „Джампел шел лун”’ („Ламрим, пряко получен от Манджушри”). Панчен-лама Лосанг Чогиен написва ‘Де лам’ (‘Ламрим, Пътят на блаженството’). Като коментар към него почитаемият Лосанг Еше написва ‘Нюр лам’ (‘Бързият Път”). След това, въз основа на трите текста Ламрим, написани от Чже Ринпоче – Големия Ламрим, Средния Ламрим и Малкия Ламрим, а също въз основа на назованите четири отворени коментара, Лама Нгаванг Драгпа от Дагпо написва текст с названието ‘Легсунг ньинку’ (‘Есенцията на благата реч’). Всички тези текстове взети заедно се наричат „осемте знаменити велики ръководства по Ламрим”. Пабонгка Ринпоче подчертава, че за успешна медитация не можем да се задоволяваме само с един коренен коментар, а е необходимо да получим предаването на всяко едно от тези учения-инструкции.

В своето изложение на Ламрим през 1921 г. Пабонгка Ринпоче се придържа, в качеството на структурна основа, към това тематично подразделяне на материала, което е характерно за Ламрим чен-мо” на Чже Цонкапа. Както и „Ламрим чен-мо”, излаганото от Пабонгка Ринпоче ръководство за етапите по Пътя на Просветлението има четири основни раздела.[10] Първият раздел (2.1 това е „Величието на автора, обяснявано за да се покаже благородния произход на учението”. Вторият раздел (2.2.)  това е „Величието на Дхарма”, което се обяснява, за да се роди благоговейно отношение към устните наставления”. Третият раздел (2.3.) това е „Правилният начин на слушане и обяснение на Дхарма, притежаваща величието на автора и величието на Дхарма”. Четвъртият раздел (2.4.)  това е „Последователността, в която следва да се водят учениците благодарение на истинските наставления”. Ако първите три основни раздела в учението Lam rim rnam sgrol lag bcangs съответстват на основната тематична структура на текста „Ламрим чен-мо”, то подструктурата на четвъртия основен раздел на Lam rim rnam sgrol lag bcangs се отличава от текста на Lam rim chen mo. Пабонгка Ринпоче в тази част се придържа към структурата на Ламрим, съответстваща на версията на така наречените „открити инструкции” (dmar khrid): той се обляга на ЛамримДжампел шел лунг’ и на Ламрим Нюр лам”. В раздела, посветен на обяснението на подготвителните ритуали, в параграф 2.4.1.1.1.3[11] Пабонка Ринпоче казва: „Този път аз давам учение, свързвайки заедно три текста на „Ламрим”. Във всеки от тези три варианта на „Ламрим” има свои, неприличащи на другите версии на подготвителното учение и на ритуала (sbyor chos), на обектите на Убежището (skyabs yul), на Полето на Заслугите (tshogs zhing) и т.н. Не следва да се смесват тези различни версии.[12]

Освен това, докато трудът на Цонкапа повече изразява подхода на учения към обосновката на постепенния Път, Пабонгка Ринпоче концентрира вниманието предимно върху практическите инструкции, основани на духовния опит и предназначени за последователна медитация. Затова в своето изложение той променя структурата на „Ламрим чен-мо” за сметка на привличането на структурни раздели от други текстове „Ламрим”: това е открития коментар (dmar khrid) под названието ‘Ламрим джампел шел лунг’ (във вариантите на централно-тибетската линия на обширното предаване и на южната линия на кратките инструкции), който бива свързан с открития коментар под названието ‘Нюр лам’, написан от Втория Панчен-лама Лосанг Еше, а също със „Седемчленния Лочжонг” на Геше Чекава, преподаден от него в раздела от наставления за висшата личност, където се излага методът на Замяна на себе си с другите.

Вследствие на това, логическата структура на текста Lam rim rnam sgrol lag bcangs представлява много по-разклонено дърво, отколкото структурата на Lam rim chen mo на Чже Цонкапа. Освен това, характерна особеност на наставленията в Ламрим, дадени от Пабонгка Ринпоче, представляват неговите инструкции, основани върху собствено преживяване (nyams khrid), а също така инструкциите от устната традиция (man ngag) на неговия собствен Учител, Дагпо Ринпоче. В традицията на Дагпо Ринпоче като структурна основа на наставленията в Ламрим е използван „Нюр лам”. Макар, че тематичната структура, приета в тази традиция, преди това не се е записвала в писмена форма, Пабонгка Ринпоче щателно събира формулировките на тази структура, като настойчиво ги измолва от Дагпо Ринпоче по време на публичните учения и индивидуалните наставления и, обединявайки ги в едно цяло, ги записва. „Те са подходящи по степен на подробност и имат уникални характеристики, свързани с опита на преживяването и начина на изпълнението с много, неприличащи на други, значения. Аз ще ви давам обяснения по Ламрим въз основа на тази базова структура”, – казва той в началото на лекциите от втория ден. Това показва, че значението на „Ламрим намдрол лагчанг” на Пабонгка Ринпоче далеч не се изчерпва с коментара към „Ламрим чен-мо” на Чже Цонкапа: той има, освен другите негови достойнства, значение като източник на уникални същностни инструкции по медитация, пренасяни по линията на устното предаване. Това го прави допълнение към Ламрим чен-мо, класическия източник на същностното учение на Буда.

За своя превод ние сме използвали тибетския текст Lam rim rnam grol lag bcangs, който е публикуван от библиотеката „Sermey Library” на манастирския университет Сера[13]. В хода на работата над превода и изследването, ние постоянно сравнявахме оригиналния тибетски текст с неговата европейска версия. Става дума за немския вариант, изпълнен от К. Велниц[14], на базата на английския превод[15], чийто автор е Майкъл Ричардс, ученик на почитаемия Геше Нгаванг Даргье. Със сигурност подобен сравнителен анализ е изключително полезен за по-точното разбиране на смисъла на тибетския текст. В същото време не може да не се забележи, че европейските преводи все пак не винаги точно предават съдържателното богатство на учението на Пабонгка Ринпоче. Тибетският текст, ако бъде сравнен в частност с немския вариант на К. Велниц, е значително по-дълбок по смисъл и неговото четене доставя особени непредаваеми чувства.

Първият том[16] на Lam rim rnam sgrol lag bcangs, посветен на обяснението на практиките на „малката личност”, обхваща първите тринадесет от двадесет и четирите дни на знаменития цикъл на учението. В тази тибетска книга, която използвахме ние за извършването на своя превод,[17] преди самия текст Lam rim rnam sgrol lag bcangs е поместен Предговор[18] (gleng brjod) от библиотеката на манастира Сера. В него се обясняват мотивите на замислената от тях серия публикации на оригинални тибетски текстове и е направено посвещение на заслугите. Освен това, в тази част, предшестваща самата книга на Пабонгка Ринпоче, също така е поместен текста на „Краткия намтар” на Пабонгка Ринпоче. Самият текст Lam rim rnam grol lag bcangs започва с „Увод” на Триджанг Ринпоче. По-нататък в текста на първия том се съдържат уводните наставления, които Пабонгка Ринпоче дава през 1921 година с цел да се установи у слушателите правилна мотивация за слушане на учението Ламрим. В основната структура на учението това е част първа. По-нататък в текста на първият том върви изложението на основната част на наставленията в Ламрим. В основната структура на Ламрим това е част втора. И така, втората, основна част на базисната структура на учението Ламрим се състои, както вече казахме, от четири традиционни раздела[19]: „Величието на автора, обяснявано, за да се покаже благородния произход на учението”; „Величието на Дхарма, което се обяснява, за да се роди благоговейно отношение към устните наставления”; „Правилният начин на слушане и обяснение на Дхарма, притежаваща величието на автора и величието на Дхарма” и „Последователността, в която следва да се водят учениците, благодарение на истинските наставления”. Първите три раздела на основната част на Ламрим, съответстващи на традиционното структурно подразделяне на неговото съдържание, напълно влизат в първи том. Що се отнася до четвъртия основен раздел, първият том завършва с обяснението на медитациите на параграф (2.4.2.2.1.1.2.2)  „Учение за метода на достигане на щастие в бъдещия живот”, съдържащ две теми: 1) „Приемането на Убежище – свещени врати за встъпване в Учението”; 2) „Пораждането на вяра в закона за карма  корен на щастието и на всяко благо”.

В тази система от инструкции, предназначени за практиката на първия етап на Ламрим, Пабонгка Ринпоче, при обясняването на медитацията по темата „Коренът на Пътя  поверяването на себе си на Благия Приятел”, излага много по-подробно, отколкото това е направено в Ламрим чен-мо на Чже Цонкапа, „шестте подготвителни упражнения”, предшестващи основната част на медитацията по темата. Той прави това толкова подробно, защото, по неговите думи, успехът на медитацията много зависи от правилното изпълнение на тези ритуали, подготвящи почвата на ума за медитация. Тези инструкции, хвърлящи светлина върху полезните практически нюанси и имащи универсално значение, Пабонгка Ринпоче съветва да се прилагат в медитацията по други теми на Ламрим, тъй като те са много важни за ефективното изпълнение на една или друга тематична медитация. Затова ние сметнахме в своето издание за логически оправдано публикуването на първия том под формата на две части. Том I, част първа на книгата „Ламрим: Освобождението е в нашите ръце (Lam rim rnam grol lag bcangs)” съдържа споменатите по-горе три основни раздела и част от съдържанието на четвъртия раздел на общата структура на Lam rim rnam grol lag bcangs. Четвъртият раздел се нарича „Последователността, в която следва да се водят учениците, благодарение на истинските наставления” и съдържа две теми („Коренът на Пътя – методът на поверяването на себе си на Благия Приятел”; как след поверяването на себе си на Благия Приятел да тренираме ума: етапи на практиката”). Коя именно част от четвъртия раздел е влязла в първата част на първия том на настоящото академично издание? Това е именно тази структурна част (2.4.1.1.1), съдържаща „Подготвителните ритуали”, която представлява, наред с темата „Как да се изпълнява базисната практика?”, една от двете части на темата „Коренът на Пътя – методът на поверяването на себе си на Благия Приятел”.

Първата част на първия том на книгата „Ламрим: Освобождението е в нашите ръце (Lam rim rnam grol lag bcangs)” завършва с подробно обяснение на „шестте подготвителни ритуала”, предшестващи основната част на медитативната сесия. Втората част на първия том започва с инструкции за това как да се изпълнява основната практика по време на медитативната сесия. Тези наставления се дават с примера за медитация по темата „Коренът на Пътя  методът на поверяване на себе си на Благия Приятел”.

Във втория том Пабонгка Ринпоче обяснява методите за медитация за съществата със средни и висши способности.

Що се отнася до сложната йерархическа структура на заглавията на Lam rim rnam grol lag bcangs, европейските преводачи, вместо многостепенната йерархия на заглавията, която съществува в оригиналния тибетски текст, дават опростено, едностепенно структурно подразделяне на неговото тематично съдържание. Ние, за разлика от тях, смятаме, че да се съхрани при превода непроменена оригиналната тематична структура, е въпрос от принципна важност, тъй като такъв вид йерархически изградена структура на текста отразява логическия строеж на системата от последователни указания за духовната практика на постепенния Път към Просветление. Знанието за тази логика служи като средство за усвояване на богатството на съдържанието на Ламрим и, следователно, на цялата система на Учението на Буда, възприето под формата на указания за лична практика, имаща за цел собственото освобождение и освобождението на всички други същества от порочния начин на съществуване, наречен самсара.

И така, предлаганата на вниманието на рускоговорящите читатели книга на Пабонгка Ринпоче  това е логически точно представяне на Учението на Буда като универсален Път към Просветлението. Пътят е представен тук в неговото значение като общочовешка Истина и Ценност. Нещо повече, той принципно обединява върху онтологичната основа на Четирите Благородни Истини, на доктрината за Взаимосвързаното Възникване и на закона за карма, вселенското човечество и цялото безкрайно разнообразие от живи същества. Едновременно с философската си дълбочина и точност текстът представлява емоционално наситено и високохудожествено произведение на класическата будистка литература. Това е удивителен по силата на духовното си въздействие текст, носещ в себе си благословението на самия Пабонгка Ринпоче, реализиран Майстор на Дхарма, а така също на Ламите, влизащи в линията на предаване на съкровения духовен опит и на енергията на висшите реализации. Ние се надяваме направеният от нас руски превод, макар и частично, да предава силата и духовната чистота на благословението, изхождащо от тибетския текст. Читателите на тази книга могат сами да се убедят след нейното прочитане в това, че авторът на учението, изложено в Lam rim rnam grol lag bcangs, е бил носител на Учението на Буда, незамърсено от каквито и да било нововъведения, изопачаващи същността на Дхарма. Особено във връзка с активното разпространение в съвременния свят на някои нездрави идеи на привържениците на догматичната линия на традицията Гелугпа и на вредния култ на светския Защитник Шугден, е важно да се обърне внимание на това, че Пабонгка Ринпоче, давайки през 1921 г. тези наставления в Ламрим, много точно и детайлно обяснява в съответствие с класическите наставления смисъла на Убежището в Трите Скъпоценности, дава обяснение и описание на Полето на Заслугите и на обектите на Полето на Заслугите, в това число и на Защитниците на Дхарма, при това настоятелно подчертавайки ненужността и недопустимостта на преклонението пред светските Защитници. Затова тази книга на Пабонгка Ринпоче, съдържаща учението Ламрим, се оценява от нас като един от истинските източници, начини на предаване и съхраняване на чистата Дхарма на Буда. Тя в ни най-малка степен не дава повод да бъде смятана като източник на споменатите опасни подходи, изопачаващи Дхарма и принизяващи я до нивото на примитивни култове. Осмеляваме се да се надяваме също така, че извършеният от нас превод ще донесе полза както на специалистите, изследващи будизма, така и на по-широк кръг хора, имащи интерес към будизма.

Ако от нас неволно, поради нашите ограничени способности и малко знание за Дхарма, са допуснати преиначавания в предаването на наставленията на великия Майстор на Дхарма, съжаляваме за това и молим да ни простите. А тези духовни заслуги, които е възможно да са създадени благодарение на чистата мотивация, посвещаваме на дългото пребиваване в този свят на Учението на Буда и на духовните наставници, олицетворяващи в пълна степен достойнствата на Дхарма. Посвещаваме също така заслугите на спасяването на Тибет като център на Дхарма и на това, дълго да остане в този свят нашият коренен Гуру Негово Светейшество Далай-лама XIV Тензин Гяцо, въплъщение на Състрадателнозрящия Авалокитешвара!

 

Доктор на философските науки Ирина Урбанаева

(монахиня-гецулма Тензин Чойдрон)



[1] Санскр. Bodhipathapradīpa; тиб. byang chub lam gyi sgron me

[2] Той е бил първият учен в историята на световното изтокознание, който извършва поклонничество на светините на Тибет и оставя подробно научно описание на тази експедиция в затворения свят на Тибет.

[3] См.: Г.Ц. Цыбиков. Цзонхава и неговото произведение «Лам-рим чен-по» //Избрани трудове. – Т. 2. – Новосибирск, 1981

[4] Calming the Mind and Discerning the Real /Transl. By Alex Wayman. – Columbia University Press. – N.Y., 1978.

[5] Най-последователно подобна позиция е изразена от Д. Судзуки в неговите «Очерци за дзен-будизма».

[6]Стадии на медитацията’ на Камалашила се основават на философските възгледи на школата Читаматра (Йогачара).

[7] Stages of Meditation: [commentary] / the Dalai Lama; root text by Kamalashila; translated by Geshe Lobsang Jordhen, Losang Choepel Ganchenpa, and Jeremy Russel. New York: Snow Lion Publications. – 2001. – P. 10.

[8] Цит. от: His Holiness the Dalai Lama. The Abridged Stages of the Path to Enlightenment// CHÖ YANG: The Voice of Tibetan Religion & Culture. - № 7, p. 15. В превода на Д. Устянцев тази строфа е преведна неточно: «Шраваките и пратиекабудите се раждат от Могъщия [Шакямуни], Будите се раждат от Бодхисатвите. А от състрадателната нагласа, недвойствеността и Бодхичита се раждат синовете на Победоносния” (вж. Чандракирти. Въведение в Мадхямика. – М.: Шечен, 2001. – Стр. 72).

[9] Става дума за състоянието на Буда.

[10] В общата структура на нашата книга тази основна част се нарича «III. Част втора: Основна част”, и в тази основна част се съдържат четири основни раздела – разделите 2.1; 2.2; 2.3; 2.4.

[11] Този параграф се нарича „Как, разполагайки се върху удобна седалка в поза, притежаваща осемте признака, да изпълняваш с добродетелна нагласа на ума практиката за приемане на Убежище, а след това да се занимаваш с пораждане на Бодхичита и т.н., обръщайки внимание на това тези упражнения действително да влияят върху съзнанието”.

[12] Rnam grol lag bcangs su gtod pa’i man ngag zab mo tshang la ma nor ba mtshungs med chos kyi rgyal po’i thugs bcud byang chub lam gyi rim pa’i nyams khrid kyi zin bris gsung rab kun gyi bcud bsdus gdams ngag bdud rtsi’i snying po zhes bya ba bzhugs so / Detailed presentation of the lam rim chen mo of Rje Rinpoche; written on the basis of Skyabs-rje Pha-bong-kha-pa Bde-chen-snying-po’s lectures. Compiled by the Ven. Khri-byang Rinpoche in 1957. – Published by: Sermey Library, Sera Monastic University. – Second Edition: 2003. – Printed and Bound by: Classic India Publications, Delhi. – P. 112.

[13] Виж бележка 12.

[14] Pabongka Rinpoche. Befreiung in unseren Händen: eine kurze Unterweisung über den Pfad zur Erleuchtung / Hrsg. des tibet. Textes: Trijang Rinpoche. Übers. aus dem Engl.: Claudia Wellnitz. – Band I: Diamant Verlag, München. – 1999.

[15] Pabongka Rinpoche. Liberation in the Palm of Your Hand /Translated by Michael Richards. – Wisdom Publications, Boston.

[16] Европейските преводи на Lam rim rnam grol lag bcangs се издават в два тома.

[17] Очевидно, вариантът на тибетския текст Lam rim rnam grol lag bcangs, от който са били направени първите европейски преводи, се отличават от изданието, направено от манастира Сера, тъй като в последното отсъства «Краткия намтар на Пабонгка Ринпоче», но затова пък съдържа «Спомените на Рилбур Ринпоче»

[18] Ние пропускаме в настоящото издание това Предисловие.

[19] В съответствие с традицията на манастира Викрамалашила.