Увод

       "Думата Буда не е име, а означава състояние на ума, който е достигнал висшата точка на развитие, в буквален превод – този, който е познал същността или този, който притежава съвършеното знание – мъдростта."

„Великият Гаутама дава на света завършено учение за съвършения строеж на живота; учение за знанието на законите на великата материя и на еволюцията на света.”

     Открил Веригата на причинността, размишлявайки от причина към причина, Гаутама Буда стига до източника на злото, първопричината на всички бедствия на човечеството – невежеството. Буда утвърждава, че невежеството е най-голямото престъпление, защото е причината за всички човешки страдания, заставяйки ни да ценим това, което е недостойно да бъде ценено, да страдаме там, където не трябва да има страдание и, приемайки илюзиите за реалност, да прекарваме нашия живот в преследване на нищожни ценности, пренебрегвайки това, което в действителност се явява най-ценното – знанието на тайната на човешкото битие и съдба.

      Светлината, която може да разсее тази тъмнина и да избави от страданията е била показана от Гаутама Буда, като знание на Четирите благородни истини за това от какво произтича страданието, коя е причината за него, как да бъде прекратено страданието и кой е пътят към това прекратяване.
Пътят към тази истина е разделена от Гаутама на осем стъпала. Но, за да може човек да достигне висшето знание, освен това, е необходимо да разкъса десетте големи препятствия или окови, посочени от Гаутама Буда.
      Следвайки пътя на самопознанието чрез тренировка на ума и размишляване над всяко нещо във всички детайли, човекът, в крайна сметка, стига до знанието за истинската действителност, т.е. вижда истината такава, каквато е.